Bellatrix Lestrange Fan Club

http://bellatrix.hit.bg
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Lord Voldemort

Go down 
АвторСъобщение
Nymphetamine
Darkness Incarnate


Female
Брой мнения : 34
Age : 26
Местожителство : United States Of Satan
Registration date : 27.05.2008

ПисанеЗаглавие: Lord Voldemort   Чет Юли 17, 2008 2:24 pm

Име: Том Мерсволуко Риддъл (Tom Marvolo Riddle). Докато е в училище, Том пренарежда буквите в името си, за да получи "Тук съм и Лорд Волдемор" - (I am Lord Voldemort), име, което да му позволи да се прослави като човекът, който иска да бъде.
Волдемор (Voldemort): от френски le vol - полет, la mort - смърт. Букв. превод - "полет на смъртта".

Дата на раждане: 31 декември 1926 г.

Дата на смъртта: 2 Май 1998 г.

Произход на името: Майката на Том е живяла достатъчно след раждането, за да му даде името Том като баща му и Мерсволуко като дядо му.

Други имена: Лорд Волдемор, Черният Лорд, Ти (Вие)-знаеш (знаете)-кой (кого), Онзи-който-не-бива-да-се-назовава.

Произнасяне: Вол-де-мор. Има беззвучно "т" в края, то никога не се произнася.

Онзи-който-не-бива-да-се-назовава: Роулинг получава идеята (вдъхновението) от гангстерите, известни като братята Крей, които са действали в Лондон през 50те години на 20 век. Историята казва, че никой не се осмелявал да произнася името Крей, защото последствията били брутални и кървави. Според Роулинг да накараш някого да не смее да произнася името ти е изключителна проява на сила и превъзходство, защото демонстрира нивото на страх, което можеш да предизвикаш у хората. Въпреки това не е нещо, от което да се възхищава човек.
В момента, в който Волдемор превзема министерството през 1997, той подсилва легендата, като поставя магия-Табу на името си. Всеки, който се осмелявал да го каже, бил издаван на момента на съответни пазачи, които трябва да го хванат и накажат.



Семейство.

Кръв: Полу-мъгълокръвен, наследник на Салазар Слидерин.

Майка: Меропа Гонт, умряла в Лондон един час след раждането му, нейната кръв произхожда от Слидерин.

Баща: Том Риддъл, мъгъл от малкото село Литъл Хънгълтън, който изоставил Меропа, когато разбрал, че е магьосница. Описван е като груб, рязък и снобарски настроен.

Детство: 1926-1938, Отраснал в мъгълско сиропиталище в Лондон. Сиропиталището било чисто, но бедно: малък пуст двор и запусната квадратна сграда, обградена от ръждясала ограда. Ръэководителка на дома е Мисис Коул. Мисис Коул си спомня, че той е бил странно бебе - рядко плачел, а по-късно развил способността да кара лоши неща да се случват с другите деца и с животните около дома. Също крадял разни неща, нещо като сувенири за спомен - малка сребърна табакера и др.

Дядо по бащина линия: Господин Риддъл, също от литъл Хангълтън.

Дядо по майчина линия: Мерсволуко Гонт, наследник на Слидерин.

Лели, чичовци: Чичо по майчина линия - Морфин Гонт.

Братя и сестри: Няма.

Деца: няма

Домашно животно: Голяма змия с името Наджини.

В Хогуортс Том бил обсебен от предците си. Макари да разбрал още през първата си година, че е пряк наследник на Салазар Слидерин, той не разбира цялата история за майка си до срещата си с чичо си през 1943. Морфин му казал, че майка му е наследница на Слидерин, баща му - мъгъл. Преди това той предполагал, че е получил "специалната" си кръв от баща си. Не вярвал, че майка му е магьосница, след като не е успяла да се спаси от смърт при раждането му. След като научил истината, Том зашеметил Морфин и тръгнал към къщата на Риддъл, където убил баща си, баба си и дядо си. Преди да напусне селото Литъл Хънгълтън, Том се върнал в колибата на Гонт и откраднал пръстена на Гонт. Освен това Том намерил начин да насади в главата на чичо си грешни спомени - Морфин повярвал, че сам е убил семейство Риддъл и по-късно го признал, след това бил изпратен в Азкабан.

Богърт: Смърт, вижда се умрял.

Най-голямо желание: Пред огледалото Еиналеж Том се вижда възвърнал тялото си, вечен (безсмъртен) и с пълна власт.

Външен вид:



Том Риддъл на 16: Висок, сравнително привлекателен, с права, къса и черна коса и тъмни очи.
Отличителни белези: Дълги пръсти, висок глас, студен смях.
Волдемор на 27-29: Десет години след напускането на училището, на среща с Дъмбълдор, разбираме, че Волдемор вече не е привлекателен. Вече има червени зеници и доста бледо лице.

В Хогуортс:

Години: 1938-1945; учебниците и пособията му се плащта от фонда за помощи на училището.

Дом: Слидерин.

Какво знае Том преди първата си година? Риддъл не познава произхода си, но вече знае за способностите си: "Мога да накарам предмети да се движат, без да ги докосвам. Мога да карам животни да правят това, което искам, без да ги обучавам. IМога да карам лоши неща да се случат на хора, които ме дразнят." Още е знаел, че може да говори със змии.

Кога разбира, че е наследник на Слидерин? Том в дневник, т.е. пети курс, казва на Хари "Дори аз се изненадах колко добре проработи планът. Помислих си, че все някой ще се сети, че Хагрид не може да бъде наследник на Слидерин. Бе отнело на мен цели пет години да разкрия всичко за Стаята на тайните...". Тоест, Том е открил съществуването на стаята малко след постъпването си в първи курс.

Реликви: Дневникът, създаден през 1943. Дъмбълдор забелязал още в началото, че Том обича да събира сувенири от хора от неговото минало. Пръстенът на Слидерин, медальонът на Слидерин, чашата на Хафълпаф.

Награди и др.: Префект (1942); Медал за магически заслуги; Награда за Особени заслуги към Хогуортс; Отличник (1944).

След Хогуортс:

След напускането на Хогуортс през 1945, Том започнал работа в "Боргин и Бъркс" на Мракон-Али. Работата му била да изнамира и получава на възможно най-ниска цена обекти, свързани с Черната магия. Напуска веднага след като убива Хипзиба Смит, за да получи чашата на Хафълпаф и медальона на Слидерин.



Пръчка, способности, др.

Wand: тис, дълга тринайсет сантиметра и половина, едно от перата на феникса Фоукс в ядрото. През 1997 той сменя няколко пръчки с цел да надвие Хари.

Способности: Легилимантика, змийски език.

Основна магия:
- Хоркруксите, разделящи душата му.
- черната отвара за съживяването му.

Пионките на Волдемор:
Волдемор формира "корпуса" на смъртожадните в първите десет години след напускането на Хогуортс. Най-ранните, за които се знае, че са били такива, са Розие, Долохов, Мулсибър и Нот.

Други смъртожадни: Ейвъри - баща и син, Регулус Блек, Торфин Роул, Алекто и Амикус Кароу, Краб - баща и син, Гойл - баща и син, Барти Крауч Младши, Гибон, Фенрир Грейбек, Джъгсън, Игор Каркаров, Белатрикс Лестранж, Рабастан Лестранж, Родолфус Лестранж, Уолдън Макнеър, Драко Малфой, Луциус Малфой, Питър Петигрю, Августус Рикууд, Еван Розие, Селуин, Травърс, Уилкис, Йаксли.

Кой е любимецът му? Волдемор праща други хора да вършат мръсната работа, но с важните неща се заема сам.
От друга страна, Волдемор очевидно има нещо като "вътрешен кръг": Луциус Малфой, Питър петигрю, Ейвъри, Макнеър, Краб, Гойл, Нот, Белатрикс и Родолфус Лестранж, Барти Крауч Младши. Смятал е и Сивиръс снейп за свой подчинен.

Познати жертви:
Стенещата Миртъл, баща му, баба му и дядо му, Хипзиба Смит, Хранк Брайс, Бабата и дядото на Сюзан Боунс, Доркас Медоус, Лили и Джеймс Потър, Бърта Джоркинс, Седрик Дигъри, Чарити Бърбидж, Лудоокия Муди, Грегорович, Гелърт Гриндълуолд, Сивиръс Снейп (коментар от преводача - ).

Подозрян за убийството на Амилия Боунс, недоказано.


_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bellatrix.hit.bg
Nymphetamine
Darkness Incarnate


Female
Брой мнения : 34
Age : 26
Местожителство : United States Of Satan
Registration date : 27.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Lord Voldemort   Чет Юли 17, 2008 2:25 pm

Профил:

"Няма добро и зло, има само власт и такива, които са прекалено слаби да я притежават."
Лорд Волдемор

Лорд Волдемор, по рождение Том Мерсволуко Риддъл, е синът на Меропа Гонт (наследничка на Салазар Слидерин) и Том Риддъл, красив, привлекателен и богат мъгълски младеж от селото Литъл Хънгълтън, когото Меропа омаяла с любовен еликсир. Когато разбрал, че жена му е магьосница, Риддъл я оставил сама и бременна. Майката на Том умряла едва час след раждането му на 31 декември, но имала достатъчно време да остави последната си воля: детето да се казва Том Риддъл, като баща си, и Мерсволуко, като дядо си.

Тъмният магьосник, известен под името "Лорд Волдемор" е роден през 1928 в мъгълско сиропиталище в Лондон, Англия. Изоставянето му се дължи на факта, че баща му никога не е обичал майка му - тя е поддържала връзката си с него чрез употребата на любовен еликсир. След спирането на действието на еликсира, което самата тя е решила да направи, Том я оставил и й се наложило да роди детето си сама. Умряла е при раждането, така и не успяла да намери у себе си достатъчно останала любов към живота, за да посегне към магическата си пръчка и да го продължи.

За първите години от живота си, по-точно първите 11, Том живял в сравнително спретнатото, но бедно и окаяно на вид сиропиталище. Бил изключително нещастен от живота си там. Още съвсем малък той проявява признаци на насилие - упражнява го върху останалите деца в сиропиталището, също и върху животни, и то без да знае, че е магьосник. Прави го напълно съзнателно, за да ги накаже. От младите му години произлиза и манията му, че в себе си носи нещо велико и че заслужава да управлява.

Ученик в Хогуортс: 1938 - 1945
Постъпването му в Хогуортс и дома Слидерин е предизвикано лично от професора по Трансфигурация Дъмбълдор, който го намира, осъзнавайки, че е нужно да му съобщи поканата за училището лично. Той намира едно доста красиво и, както се казва впоследствие в училището, изключително брилятно спрямо магическите си способности момче, но веднага у него се появяват подозренията, че Том не е обикновен, които го карат да го държи под око. От всичките учители и ученици единствено Дъмбълдор се съмнява в него - противно на бъдещият магьосник, младият Том е доста очарователно и обичано от всички момче.

Тайно, младият Том бил обсебен от идеята за своята Слидеринска кръв и от желанието си да намери начин да измами смъртта. Той намерил входа на Стаята на тайните, създадена от Слидерин, още в първи курс, като, когато е в шести курс, той насъсква скрития вътре базилиск срещу мъгълокръвна ученичка на име Миртъл. През това време, още в училището, Том започнал да използва ново име пред своите най-близи "приятели". Мразещ името на своя мъгълски баща, който го е изоставил, той се нарекъл Лорд Волдемор, име, за което се надявал, дори знаел, че някога ще плаши целият магьоснически свят.

На 13 юни, 1943, Том поставил капан на ученик на име Рубиъс Хагрид, като обвинил него и отглеждания от него паяк Арагог за нападенията над мъгълокръвните ученици, които самият той заповядвал. Той получил награда за заслугите си към училището, присъдена от директора Армандо Дипит, но взел решението да не отваря повече Стаята на тайните до тръгването си, защото осъзнал, че професор Дъмбълдор знае истината, че го наблюдава отблизо. Том запазил себе си на страниците на свой дневник, който можел, в бъдеще, да върне в училището, за да бъде довършено делото на Салазар срещу мъгълокръвните.

Случка в Литъл Хъгълтън: 1944-1945
През лятото след смъртта на Миртъл Том разкрил истината за своето семейство, като я разбрал при среща с чичо си Морфин в селото Литъл Хъгълтън. За да отмъсти за това, че баща му е мъгъл и че го е изоставил, Том отишъл в имението на семейството Риддъл в селото и убил баща си, баба си и дядо си. Градинарят на семейството по-късно обяснява на мъгълската полиция, че в деня на смъртта на тримата е видял странно, бледо и чернокосо момче да минава покрай имението. На сутринта, в която телата на тримата били намерени, над селото паднала загадката за смъртта им - мъгълите не познават магията, те не могат да разпознаят начина, по който изглеждат поразените от проклятието Авада Кедавра. Те отбелязват само, че телата не са болни, нито наранени, само студени като лед и с очи, разширени от ужас.
Осъзнаващ, че магията му е била засечена, Том се досеща, че тя не може да му бъде приписана веднага. Министерството засича само магията, не човека, който я прави. В селото има само един друг магьосник - чичо му Морфин. За да успее да се измъкне, Том насажда в съзнанието на чичо си погрешни спомени, които карат Морфин по-късно да признае, че е убил тримата жители на селото. Морфин е бил осъден на доживотен затвор в Азкабан, където умира доста по-късно, все още убеден, че той е убил тримата. Все още не се знае каква точно магия е използвал Том, за да постигне измъкването си, но трябва да се отбележи, че още след шести курс момчето е било спокойно не само да убива, но и да прави магии от невероятно висш клас.

В последната си година в Хогуортс Том бил Отличник, преди това - префект, получил и награда за магически постижения. По -късно Албус Дъмбълдор го определя като "може би най-брилянтният ученик на Хогуортс в цялата му история." Тайно, Том в същото време издирвал начини да създаде хоркрукси, за да успее да остане безсмъртен, воден от идеята за разделяне на душата на седем части. Първите му два хоркрукса се свързват с убийствата на Миртъл (дневника, една шестнадесетгодишно момче тогава) и баща му (пръстенът на Гонт, още на шестнадесет).

Общо взето по това време - 1945, Албус Дъмбълдор надвил изключителния магьосник Гелърт Гриндълуолд и се превърнал в единствения човек, от който Том Риддъл се страхува.

Трансформация: 1945 - 1970
След напускането на Хогуортс през 1945 г., Том изненадал всички с постъпването си на работа в магазина Боргин и Бъркс на улица Мракон Али. Неговата работа била да намира и придобива на възможно най-ниска цена предмети, свързани с Черна магия. Тази работа е добра за него, защото е свързана с фикс-идеята му да намери истински значими предмети, такива, които се свързват с величие, в които да вложи душата си. С намирането на два такива - чашата на Хафълпаф и медальон на Слидерин (за които убива притежателката Хепзиба Смит), Том напуска изненадващо и изобщо не се връща доста години, нищо не се чува за него повече от 10 години.

През времето, в което е изчезнал, Том вникнал в дебрите на Черната магия до такава степен, че достигнал нечувани до момента знания и нива на магьосническите си способности. Макар че името Волдемор е измислено в рамките на училището, смята се, че едва след завръщането си Том Риддъл наистина се превърнал в Лорд Волдемор.


Първо въздигане на Черния Лорд: 1970 - 1981
В началото на седемдесетте години Волдемор вече имал доста последователи, които той наричал смъртожадни, а властта и силата му били достатъчни, за да карат повечето да се страхуват да произнесат името му. Освен Дъмбълдор, много малко хора правели връзка между него и Том Риддъл, красивото и умно момче от Хогуорт. В добавка към смъртожадните Волдемор се съюзявал и контролирал армии от Тъмни същества - върколаци, диментори, великани, инферии.

Много от присъединилите се към него магьосници и вещици били привлечени от властта, която той предлагал, но много от тях се присъединявали чисто и просто от страх, че отказът би бил фатален. Това било начин да спасят собствения си живот и семейство.

Всеки смъртожаден носел на лявата си ръка знак, известен като Черния знак и изографисан лично от Лорд Волдемор. Знакът се състои в зловещ череп, от чиято уста провисва змия. Когато убивали, смъртожадните оставяли същия знак, предизвиквайки ужас и паника навсякъде.

Първото властване и терор на Волдемор продължило единадесет години. През това време Волдемор или марионетките му нападали всеки, който се осмелявал да се противопостави на тях или който защитавал по какъвто и да е начин правата на мъгълокръвните в магьосническия свят, като маркирали убийствата с Черния знак за предупреждение срещу останалите. Цели семейства, родове били издирвани и избивани, други бягали далеч.

Претоварен от съобщения за изчезнали хора, за убийства и насилие, началникът на Отдела на Аврорите дал правомощия на подчинените си да използват Непростими проклятия, да убиват дори само заподозрени на място и предавал хора в затвора дори без процес. Въпреки това Министерството очевидно не можело да овладее ситуацията, което наложило създаването на нова група за съпротива - Ордена на феникса, от Албус Дъмбълдор.

Орденът понасял значителни загуби и бил много по-малочислен от Тъмната страна. Смъртожадните убивали на място всеки негов член и издирвали и унищожавали цялото му семейство. Лорд Волдемор, изглежда, бил най-великият от живите, и бил постигнал целта си - по-голямата част от магьосническия свят се страхувала дори да произнесе името му, за съпротива нямало място.

Предателството.
Във връхната точка на своята сила Волдемор назначил двама нови смъртожадни, всеки от които го предал впоследствие по различен начин. Сивиръс Снейп и Регулус Блек се включили в редиците на смъртожадните по различни причини, но осъзнали, че самите те не могат да извършват подобни неща, поне що се отнася до хората, които обичат. Регулус, бесен на Волдемор, откраднал един от неговите хоркрукси, за които очевидно е разбрал някак, а Снейп станал двоен агент на страната на Ордена на Феникса, когато Волдемор решил да преследва Лили Потър. Иронично, Снейп бил този, който съобщил на Волдемор за пророчеството за раждането на дете, което притежава силата да го победи. Снейп бил ужасен, когато Волдемор решил, че това дете е синът на Лили Потър. Волдемор научил обаче само част от пророчеството - че детето ще се роди в края на юли и че родителите му са хора, които са се опълчвали три пъти срещу него. Оттогава Волдемор си поставил за цел единствено да намери и убие това дете.

Впоследствие Дъмбълдор престава да има нужда от способностите на своя двоен агент Снейп - физическото тяло на Волдемор било унищожено, когато смъртоносното проклятие, насочено от него към едногодишното бебе Хари Потър, се обърнало срещу самия него. Саможертвата на Лили Потър секунди по-рано неочаквано успяла да защити сина й. Наистина, хоркруксите се оказват полезни и Волдемор не умира, но за близо десетилетие му се налага да живее, обитавайки телата на други същества. Много от последователите му били хванати и изпратени в Азкабан, много претендирали, че не са били такива или че са били в транс.

Години на изчезване: 1981-1994
След бягството си, Волдемор отишъл в Албания, страхувайки се от аврорите, за които знаел, че няма да спрат да го преследват, и разчитайки на единствената му останала годна способност - да обитава телата на други, особено животни, като предпочитал змии. Той чакал години наред, не позволявал на себе си почивка или сън, за да успее да запази жалкото си съществувание, с надеждата, че някой от верните му смъртожадни ще го намери и ще успее да направи магията, която би го спасила. Напразно.

Втората победа: 1991-1992
През лятото на 1991 Волдемор обладава тялото на магьосника Куиръл, пътуващ в Албания с цел да получи опит от първа ръка срещу тъмни създания. Връщайки се с Куиръл в Англия, Волдемор поддържа тялото си чрез кръв от еднорози, като заветната му цел е да намери и отпие от еликсира на живота, произвеждат от Философския камък на Николас Фламел. Опитът му да открадне камъка не успява, тъй като Дъмбълдор го достига пръв и го скрива в Хогуортс. Впоследствие, за да защити камъка, Хари Потър се изправя срещу Волдемор. В тази нощ Валдемор научава още една страна от саможертвата на Лили Потър - той не може дори да докосва момчето, без да изпитва силна болка. Куиръл умира, а Волдемор отново е принуден да бяга.

Втора среща с Хари: 1992-1994
Волдемор се върнал в горите на Албания, предал надеждата друг магьосник или някой от смъртожадните му да го потърси.
Но, докато Волдемор чакал в разочарование, неговият дневник, създаден като хоркрукс, когато той е бил на шестнайсет, е в ръцете на Луциус Малфой, бивш смъртожаден, който през август 1992 пробутал дневника на малката Джини Уизли. Джини, неподозираща природата на дневника, му отдала най-съкровените си тайни и страхове, от които споменът за Том Риддъл се хранел ден след ден, докато не станал достатъчно силен, за да използва нейното тяло да отвори Стаята на Тайните и да започне да насъсква базилиска срещу мъгълокръвни.

Том Риддъл бил доволен и учуден да разбере, че момичето познава Хари Потър, момчето, което е победило неговото "минало, настояще и бъдеще". Когато уплашената Джини се опитала да се отърве от дневника и Хари го намерил, Волдемор открил поредната възможност. По-късно той успял да привлече Хари в Стаята на тайните, за да може момчето да спаси Джини, като Том вече се чувствал достатъчно силен да напусне страниците на дневника. Том бил удивен от странната прилика между себе си и момчето и държал да научи истината за саможертвата на майка му и това, което е спасило Хари. Тук той отново не осъзнал истинската сила на тази саможертва. С помощта на меча на Грифиндор и на феникса Фоукс Хари успява да надвие и базилиска в стаята, и Волдемор, за пореден път.

Завръщането.
До 1994 г. Волдемор вече е намерил древна магия, начин, по който да възвърне тялото си, и е върнал един от своите стари поддръжници - Питър Петигпю. С негова помощ и използвайки кръвта на Хари, Волдемор успялда възвърне физическия си облик. Хари успял да избяга отново.

Въздигането.
След връщането на физическото си тяло Волдемор започнал да се стреми най-много към едно - да разбере останалата част от пророчеството, което е било направено за него и Хари, за да знае как най-сетне да премахне заплахата за себе си. Той се опитал по няколко начина да открадне пророчеството от министерството на магията, използвайки дори самия Хари, но бил спрян от Дъмбълдор и пророчеството е унищожено.

След като бил лишен от тази възможност, Волдемор взел решението да осигури оставането на Хари без защита - да убие своя прастар враг - Албус Дъмбълдор. Той сътворил план да използва един от учениците в Хогуортс - Драко Малфой, за да премахне професора. Планът успял, но се наложило Снейп да убие Дъмбълдор (впоследствие се оказва, че Дъмбълдор сам е планирал това).

След премахването на Дъмбълдор почти никакви пречки не останали пред Волдемор. Той избрал пътя на потайността и успял да спечели власт в министерството, както и в другите институции и среди, без наистина да се показва. Направил името си табу. С всички средства, които са били на разположение, той успял отново да си възвърне контрола отпреди толкова години.

Пред него обаче все още стоял проблемът за залавянето и премахването на Хари. Разбирайки, че собствената му пръчка няма да послужи, Волдемор опитал да използва чужди, за да убие момчето, но не успял. Впоследствие той се насочил към най-силното му познато оръжие в тази област - Бъзовата пръчка, чието съществуване се портвърдило. Той успява да намери пръчката, но, междувременно, неговите собствени търсения се обръщат срещу него - пръчката всъщност е преминала у Драко Малфой и по-късно у Хари. Не осъзнаващ това, Волдемор вярвал, до края, че той притежава истинското оръжие да убиването на момчето.

В деня на 1 май и до 2 май 1998 година се провела последната голяма битка в живота на Волдемор - битката, в която той се опитва да завладее Хогуортс. Тази битка била грандиозна и взела невероятно много жертви и от двете страни. В хода на битката Хари извършил саможертвата, която спасила собствения му живот няколко пъти преди това. Е, поне поискал да я извърши. Все още неосъзнаващ последиците от действията си, Волдемор се опитал да убие Хари и не успял. Междувременно Хари бил открил и унищожил всички съществуващи хоркрукси и така Волдемор станал смъртен. В последния дуел, който се състоял между двамата, Бъзовата пръчка се обърнала срещу Волдемор, за пореден път, и той бил убит от собствената си магия.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bellatrix.hit.bg
Nymphetamine
Darkness Incarnate


Female
Брой мнения : 34
Age : 26
Местожителство : United States Of Satan
Registration date : 27.05.2008

ПисанеЗаглавие: Re: Lord Voldemort   Чет Юли 17, 2008 2:25 pm

Хоркруксите на Том Риддъл:

1. Дневникът на Риддъл. Свързан с убийството на Стенещата Миртъл, убийството е през 1942, хоркруксът е създаден през есента на 1943. Даден на Луциус Малфой, унищожен от Хари.

2. Пръстенът на Гонт. Свързан с убийството на Том Риддъл - баща. Създаден през 1943 г., лятото, скрит в колибата на Гонт и унищожен от Дъмбълдор.

3. Диадемата на Рейвънклоу. Свързана най-вероятно с убийството на един албански селянин през 1945 г. Скрит в Нужната стая и унищожен от Краб-син.

4. Чашата на Хафълпаф. Създадена през 1946 г., свързана с убийството на Хипзиба Смит. Дадена на Белатрикс Лестранж и унищожена от Хърмаяни.

5. Медальона на Слидерин. Създаден 1046г, свързва се с убийството на една мъгълка. Скрит в пещерата и унищожен от Рон.

6. Наджини. Създаден 1994, свързан с убийството на Бърта Джоркинс в Албания. Унищожен от Невил.



_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://bellatrix.hit.bg
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Lord Voldemort   

Върнете се в началото Go down
 
Lord Voldemort
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Bellatrix Lestrange Fan Club :: Хари Потър актьори :: Лорд Волдемор / Том Риддъл-
Идете на: